поизсмукала

Речник на българския език

1. поизсмукала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизсмукала е производна форма на поизсмуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизсмукала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизсмукала е производна форма на поизсмуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).