бил е поизсмукал

Речник на българския език

1. бил е поизсмукал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е поизсмукал е производна форма на поизсмуча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).