поизсмучел
1.
поизсмучел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поизсмучел
е производна форма
на поизсмуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поизсмучел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
поизсмучел
е производна форма
на поизсмуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).