бил съм поизсмукал

Речник на българския език

1. бил съм поизсмукал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм поизсмукал е производна форма на поизсмуча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).