възразявам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-ра-зя-вам	въз-ра-зя-ва-ме
2 лице	въз-ра-зя-ваш	въз-ра-зя-ва-те
3 лице	въз-ра-зя-ва	въз-ра-зя-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-ра-зя-вах	въз-ра-зя-вах-ме
2 лице	въз-ра-зя-ва	въз-ра-зя-вах-те
3 лице	въз-ра-зя-ва	въз-ра-зя-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-ра-зя-вах	въз-ра-зя-вах-ме
2 лице	въз-ра-зя-ва-ше	въз-ра-зя-вах-те
3 лице	въз-ра-зя-ва-ше	въз-ра-зя-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възразявал съм	възразявала съм	възразявало съм	възразявали сме
2 лице	възразявал си	възразявала си	възразявало си	възразявали сте
3 лице	възразявал е	възразявала е	възразявало е	възразявали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възразявал	бях възразявала	бях възразявало	бяхме възразявали
2 лице	беше възразявал	беше възразявала	беше възразявало	бяхте възразявали
3 лице	беше възразявал	беше възразявала	беше възразявало	бяха възразявали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възразявам	ще възразяваме
2 лице	ще възразяваш	ще възразявате
3 лице	ще възразява	ще възразяват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възразявал	ще съм възразявала	ще съм възразявало	ще сме възразявали
2 лице	ще си възразявал	ще си възразявала	ще си възразявало	ще сте възразявали
3 лице	ще е възразявал	ще е възразявала	ще е възразявало	ще са възразявали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възразявам	щяхме да възразяваме
2 лице	щеше да възразяваш	щяхте да възразявате
3 лице	щеше да възразява	щяха да възразяват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възразявал	щях да съм възразявала	щях да съм възразявало	щяхме да сме възразявали
2 лице	щеше да си възразявал	щеше да си възразявала	щеше да си възразявало	щяхте да сте възразявали
3 лице	щеше да е възразявал	щеше да е възразявала	щеше да е възразявало	щяха да са възразявали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възразявал съм	възразявала съм	възразявало съм	възразявали сме
2 лице	възразявал си	възразявала си	възразявало си	възразявали сте
3 лице	въз-ра-зя-вал възразявал е	въз-ра-зя-ва-ла възразявала е	въз-ра-зя-ва-ло възразявало е	въз-ра-зя-ва-ли възразявали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възразявал съм	възразявала съм	възразявало съм	възразявали сме
2 лице	възразявал си	възразявала си	възразявало си	възразявали сте
3 лице	въз-ра-зя-вал възразявал е	въз-ра-зя-ва-ла възразявала е	въз-ра-зя-ва-ло възразявало е	въз-ра-зя-ва-ли възразявали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възразявал	била съм възразявала	било съм възразявало	били сме възразявали
2 лице	бил си възразявал	била си възразявала	било си възразявало	били сте възразявали
3 лице	бил възразявал бил е възразявал	била възразявала била е възразявала	било възразявало било е възразявало	били възразявали били са възразявали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възразявам	щяла съм да възразявам	щяло съм да възразявам	щели сме да възразяваме
2 лице	щял си да възразяваш	щяла си да възразяваш	щяло си да възразяваш	щели сте да възразявате
3 лице	щял да възразява щял е да възразява	щяла да възразява щяла е да възразява	щяло да възразява щяло е да възразява	щели да възразяват щели са да възразяват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възразявал	щяла съм да съм възразявала	щяло съм да съм възразявало	щели сме да сме възразявали
2 лице	щял си да си възразявал	щяла си да си възразявала	щяло си да си възразявало	щели сте да сте възразявали
3 лице	щял да е възразявал щял е да е възразявал	щяла да е възразявала щяла е да е възразявала	щяло да е възразявало щяло е да е възразявало	щели да са възразявали щели са да са възразявали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възразявал	бих възразявала	бих възразявало	бихме възразявали
2 лице	би възразявал	би възразявала	би възразявало	бихте възразявали
3 лице	би възразявал	би възразявала	би възразявало	биха възразявали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-ра-зя-вай	въз-ра-зя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-ра-зя-вал
		непълен член	въз-ра-зя-ва-лия
		пълен член	въз-ра-зя-ва-ли-ят
	женски род		въз-ра-зя-ва-ла
		членувано	въз-ра-зя-ва-ла-та
	среден род		въз-ра-зя-ва-ло
		членувано	въз-ра-зя-ва-ло-то
множествено число			въз-ра-зя-ва-ли
		членувано	въз-ра-зя-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-ра-зя-вал
	женски род	въз-ра-зя-ва-ла
	среден род	въз-ра-зя-ва-ло
множествено число		въз-ра-зя-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-ра-зя-ващ
		непълен член	въз-ра-зя-ва-щия
		пълен член	въз-ра-зя-ва-щи-ят
	женски род		въз-ра-зя-ва-ща
		членувано	въз-ра-зя-ва-ща-та
	среден род		въз-ра-зя-ва-що
		членувано	въз-ра-зя-ва-що-то
множествено число			въз-ра-зя-ва-щи
		членувано	въз-ра-зя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-ра-зя-вай-ки