възразявало

Речник на българския език

1. възразявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възразявало е производна форма на възразявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възразявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възразявало е производна форма на възразявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възразявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възразявало е производна форма на възразявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възразявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възразявало е производна форма на възразявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).