възразявало е

Речник на българския език

1. възразявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възразявало е е производна форма на възразявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възразявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възразявало е е производна форма на възразявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възразявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възразявало е е производна форма на възразявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).