възразявал е

Речник на българския език

1. възразявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възразявал е е производна форма на възразявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възразявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възразявал е е производна форма на възразявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възразявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възразявал е е производна форма на възразявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).