възразявал си

Речник на българския език

1. възразявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възразявал си е производна форма на възразявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възразявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възразявал си е производна форма на възразявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възразявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възразявал си е производна форма на възразявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).