възразявал

Речник на българския език

1. възразявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възразявал е производна форма на възразявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възразявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възразявал е производна форма на възразявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възразявал — мин. деят. св. прич. м. р.

възразявал е производна форма на възразявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възразявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възразявал е производна форма на възразявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).