възразява

Речник на българския език

1. възразява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възразява е производна форма на възразявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възразява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възразява е производна форма на възразявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възразява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възразява е производна форма на възразявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).