възразявал съм

Речник на българския език

1. възразявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възразявал съм е производна форма на възразявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възразявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възразявал съм е производна форма на възразявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. възразявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възразявал съм е производна форма на възразявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).