възразя

Речник на българския език

възразя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

възразѝш, мин. св. възразѝх, мин. прич. възразѝл, св.вж. възразявам.

Грешни изписвания (8)

  • вазразйа
  • вазразйъ
  • вазръзйа
  • вазръзйъ
  • възразйа
  • възразйъ
  • възръзйа
  • възръзйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-ра-зя въз-ра-зим
2 лице въз-ра-зиш въз-ра-зи-те
3 лице въз-ра-зи въз-ра-зят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-ра-зих въз-ра-зих-ме
2 лице въз-ра-зи въз-ра-зих-те
3 лице въз-ра-зи въз-ра-зи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-ра-зях въз-ра-зях-ме
2 лице въз-ра-зе-ше въз-ра-зях-те
3 лице въз-ра-зе-ше въз-ра-зя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възразил съм възразила съм възразило съм възразили сме
2 лице възразил си възразила си възразило си възразили сте
3 лице възразил е възразила е възразило е възразили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възразил бях възразила бях възразило бяхме възразили
2 лице беше възразил беше възразила беше възразило бяхте възразили
3 лице беше възразил беше възразила беше възразило бяха възразили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възразя ще възразим
2 лице ще възразиш ще възразите
3 лице ще възрази ще възразят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възразил ще съм възразила ще съм възразило ще сме възразили
2 лице ще си възразил ще си възразила ще си възразило ще сте възразили
3 лице ще е възразил ще е възразила ще е възразило ще са възразили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възразя щяхме да възразим
2 лице щеше да възразиш щяхте да възразите
3 лице щеше да възрази щяха да възразят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възразил щях да съм възразила щях да съм възразило щяхме да сме възразили
2 лице щеше да си възразил щеше да си възразила щеше да си възразило щяхте да сте възразили
3 лице щеше да е възразил щеше да е възразила щеше да е възразило щяха да са възразили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възразял съм възразяла съм възразяло съм възразели сме
2 лице възразял си възразяла си възразяло си възразели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възразил съм възразила съм възразило съм възразили сме
2 лице възразил си възразила си възразило си възразили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възразил била съм възразила било съм възразило били сме възразили
2 лице бил си възразил била си възразила било си възразило били сте възразили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възразя щяла съм да възразя щяло съм да възразя щели сме да възразим
2 лице щял си да възразиш щяла си да възразиш щяло си да възразиш щели сте да възразите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възразил щяла съм да съм възразила щяло съм да съм възразило щели сме да сме възразили
2 лице щял си да си възразил щяла си да си възразила щяло си да си възразило щели сте да сте възразили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възразил бих възразила бих възразило бихме възразили
2 лице би възразил би възразила би възразило бихте възразили
3 лице би възразил би възразила би възразило биха възразили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-ра-зи въз-ра-зе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-ра-зен
непълен член въз-ра-зе-ния
пълен член въз-ра-зе-ни-ят
женски род въз-ра-зе-на
членувано въз-ра-зе-на-та
среден род въз-ра-зе-но
членувано въз-ра-зе-но-то
множествено число въз-ра-зе-ни
членувано въз-ра-зе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-ра-зил
непълен член въз-ра-зи-лия
пълен член въз-ра-зи-ли-ят
женски род въз-ра-зи-ла
членувано въз-ра-зи-ла-та
среден род въз-ра-зи-ло
членувано въз-ра-зи-ло-то
множествено число въз-ра-зи-ли
членувано въз-ра-зи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-ра-зял
женски род въз-ра-зя-ла
среден род въз-ра-зя-ло
множествено число въз-ра-зе-ли