възразил е

Речник на българския език

1. възразил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възразил е е производна форма на възразя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възразил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възразил е е производна форма на възразя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).