възразило е

Речник на българския език

1. възразило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възразило е е производна форма на възразя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възразило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възразило е е производна форма на възразя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).