възрази

Речник на българския език

1. възрази — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възрази е производна форма на възразя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възрази — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възрази е производна форма на възразя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възрази — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възрази е производна форма на възразя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. възрази — повелително наклонение, ед. ч.

възрази е производна форма на възразя (повелително наклонение, ед. ч.).