възразял

Речник на българския език

1. възразял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възразял е производна форма на възразя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възразял — мин. деят. несв. прич. м. р.

възразял е производна форма на възразя (мин. деят. несв. прич. м. р.).