възразил си

Речник на българския език

1. възразил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възразил си е производна форма на възразя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възразил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възразил си е производна форма на възразя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).