възразил
1.
възразил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
възразил
е производна форма
на възразя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
възразил —
мин. деят. св. прич. м. р.
възразил
е производна форма
на възразя (мин. деят. св. прич. м. р.).