възразил съм

Речник на българския език

1. възразил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възразил съм е производна форма на възразя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възразил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възразил съм е производна форма на възразя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).