възмъжея

Речник на българския език

възмъжѐя непреходен глагол от свършен вид (тип 160ait) редактиране

Значение

възмъжѐеш, мин. св. възмъжа̀х, мин. прич. възмъжа̀л, св.вж. възмъжавам.

Грешни изписвания (7)

  • вазмажеъ
  • вазмажея
  • вазмъжеъ
  • вазмъжея
  • възмажеъ
  • възмажея
  • възмъжеъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-мъ-жея въз-мъ-же-ем
2 лице въз-мъ-же-еш въз-мъ-же-е-те
3 лице въз-мъ-жее въз-мъ-же-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-мъ-жах въз-мъ-жах-ме
2 лице въз-мъ-жа въз-мъ-жах-те
3 лице въз-мъ-жа въз-мъ-жа-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-мъ-же-ех въз-мъ-же-ех-ме
2 лице въз-мъ-же-е-ше въз-мъ-же-ех-те
3 лице въз-мъ-же-е-ше въз-мъ-же-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмъжал съм възмъжала съм възмъжало съм възмъжали сме
2 лице възмъжал си възмъжала си възмъжало си възмъжали сте
3 лице възмъжал е възмъжала е възмъжало е възмъжали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възмъжал бях възмъжала бях възмъжало бяхме възмъжали
2 лице беше възмъжал беше възмъжала беше възмъжало бяхте възмъжали
3 лице беше възмъжал беше възмъжала беше възмъжало бяха възмъжали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възмъжея ще възмъжеем
2 лице ще възмъжееш ще възмъжеете
3 лице ще възмъжее ще възмъжеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възмъжал ще съм възмъжала ще съм възмъжало ще сме възмъжали
2 лице ще си възмъжал ще си възмъжала ще си възмъжало ще сте възмъжали
3 лице ще е възмъжал ще е възмъжала ще е възмъжало ще са възмъжали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възмъжея щяхме да възмъжеем
2 лице щеше да възмъжееш щяхте да възмъжеете
3 лице щеше да възмъжее щяха да възмъжеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възмъжал щях да съм възмъжала щях да съм възмъжало щяхме да сме възмъжали
2 лице щеше да си възмъжал щеше да си възмъжала щеше да си възмъжало щяхте да сте възмъжали
3 лице щеше да е възмъжал щеше да е възмъжала щеше да е възмъжало щяха да са възмъжали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмъжеел съм възмъжеела съм възмъжеело съм възмъжеели сме
2 лице възмъжеел си възмъжеела си възмъжеело си възмъжеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмъжал съм възмъжала съм възмъжало съм възмъжали сме
2 лице възмъжал си възмъжала си възмъжало си възмъжали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възмъжал била съм възмъжала било съм възмъжало били сме възмъжали
2 лице бил си възмъжал била си възмъжала било си възмъжало били сте възмъжали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възмъжея щяла съм да възмъжея щяло съм да възмъжея щели сме да възмъжеем
2 лице щял си да възмъжееш щяла си да възмъжееш щяло си да възмъжееш щели сте да възмъжеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възмъжал щяла съм да съм възмъжала щяло съм да съм възмъжало щели сме да сме възмъжали
2 лице щял си да си възмъжал щяла си да си възмъжала щяло си да си възмъжало щели сте да сте възмъжали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възмъжал бих възмъжала бих възмъжало бихме възмъжали
2 лице би възмъжал би възмъжала би възмъжало бихте възмъжали
3 лице би възмъжал би възмъжала би възмъжало биха възмъжали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-мъ-жей въз-мъ-жей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-мъ-жал
непълен член въз-мъ-жа-лия
пълен член въз-мъ-жа-ли-ят
женски род въз-мъ-жа-ла
членувано въз-мъ-жа-ла-та
среден род въз-мъ-жа-ло
членувано въз-мъ-жа-ло-то
множествено число въз-мъ-жа-ли
членувано въз-мъ-жа-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-мъ-же-ел
женски род въз-мъ-же-е-ла
среден род въз-мъ-же-е-ло
множествено число въз-мъ-же-е-ли