възмъжало съм

Речник на българския език

1. възмъжало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възмъжало съм е производна форма на възмъжея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. възмъжало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възмъжало съм е производна форма на възмъжея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).