възмъжал е

Речник на българския език

1. възмъжал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмъжал е е производна форма на възмъжея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възмъжал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмъжал е е производна форма на възмъжея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).