възмъжал съм

Речник на българския език

1. възмъжал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възмъжал съм е производна форма на възмъжея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възмъжал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възмъжал съм е производна форма на възмъжея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).