възмъжа

Речник на българския език

1. възмъжа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възмъжа е производна форма на възмъжея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. възмъжа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възмъжа е производна форма на възмъжея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).