възмъжеела

Речник на българския език

1. възмъжеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възмъжеела е производна форма на възмъжея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възмъжеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възмъжеела е производна форма на възмъжея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).