възмъжала

Речник на българския език

1. възмъжала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възмъжала е производна форма на възмъжея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възмъжала — мин. деят. св. прич. ж. р.

възмъжала е производна форма на възмъжея (мин. деят. св. прич. ж. р.).