възмъжало е

Речник на българския език

1. възмъжало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмъжало е е производна форма на възмъжея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възмъжало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмъжало е е производна форма на възмъжея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).