възмъжеел съм

Речник на българския език

1. възмъжеел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възмъжеел съм е производна форма на възмъжея (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).