възмъжавам

Речник на българския език

възмъжа̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

възмъжа̀ваш, несв. и възмъжѐя, св.
1. Укрепвам физически, ставам зрял мъж.
2. Прен. Калявам се, ставам силен по дух.

Грешни изписвания (7)

  • вазмажавам
  • вазмажавъм
  • вазмъжавам
  • вазмъжавъм
  • възмажавам
  • възмажавъм
  • възмъжавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-мъ-жа-вам въз-мъ-жа-ва-ме
2 лице въз-мъ-жа-ваш въз-мъ-жа-ва-те
3 лице въз-мъ-жа-ва въз-мъ-жа-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-мъ-жа-вах въз-мъ-жа-вах-ме
2 лице въз-мъ-жа-ва въз-мъ-жа-вах-те
3 лице въз-мъ-жа-ва въз-мъ-жа-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-мъ-жа-вах въз-мъ-жа-вах-ме
2 лице въз-мъ-жа-ва-ше въз-мъ-жа-вах-те
3 лице въз-мъ-жа-ва-ше въз-мъ-жа-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмъжавал съм възмъжавала съм възмъжавало съм възмъжавали сме
2 лице възмъжавал си възмъжавала си възмъжавало си възмъжавали сте
3 лице възмъжавал е възмъжавала е възмъжавало е възмъжавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възмъжавал бях възмъжавала бях възмъжавало бяхме възмъжавали
2 лице беше възмъжавал беше възмъжавала беше възмъжавало бяхте възмъжавали
3 лице беше възмъжавал беше възмъжавала беше възмъжавало бяха възмъжавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възмъжавам ще възмъжаваме
2 лице ще възмъжаваш ще възмъжавате
3 лице ще възмъжава ще възмъжават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възмъжавал ще съм възмъжавала ще съм възмъжавало ще сме възмъжавали
2 лице ще си възмъжавал ще си възмъжавала ще си възмъжавало ще сте възмъжавали
3 лице ще е възмъжавал ще е възмъжавала ще е възмъжавало ще са възмъжавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възмъжавам щяхме да възмъжаваме
2 лице щеше да възмъжаваш щяхте да възмъжавате
3 лице щеше да възмъжава щяха да възмъжават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възмъжавал щях да съм възмъжавала щях да съм възмъжавало щяхме да сме възмъжавали
2 лице щеше да си възмъжавал щеше да си възмъжавала щеше да си възмъжавало щяхте да сте възмъжавали
3 лице щеше да е възмъжавал щеше да е възмъжавала щеше да е възмъжавало щяха да са възмъжавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмъжавал съм възмъжавала съм възмъжавало съм възмъжавали сме
2 лице възмъжавал си възмъжавала си възмъжавало си възмъжавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмъжавал съм възмъжавала съм възмъжавало съм възмъжавали сме
2 лице възмъжавал си възмъжавала си възмъжавало си възмъжавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възмъжавал била съм възмъжавала било съм възмъжавало били сме възмъжавали
2 лице бил си възмъжавал била си възмъжавала било си възмъжавало били сте възмъжавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възмъжавам щяла съм да възмъжавам щяло съм да възмъжавам щели сме да възмъжаваме
2 лице щял си да възмъжаваш щяла си да възмъжаваш щяло си да възмъжаваш щели сте да възмъжавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възмъжавал щяла съм да съм възмъжавала щяло съм да съм възмъжавало щели сме да сме възмъжавали
2 лице щял си да си възмъжавал щяла си да си възмъжавала щяло си да си възмъжавало щели сте да сте възмъжавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възмъжавал бих възмъжавала бих възмъжавало бихме възмъжавали
2 лице би възмъжавал би възмъжавала би възмъжавало бихте възмъжавали
3 лице би възмъжавал би възмъжавала би възмъжавало биха възмъжавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-мъ-жа-вай въз-мъ-жа-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-мъ-жа-вал
непълен член въз-мъ-жа-ва-лия
пълен член въз-мъ-жа-ва-ли-ят
женски род въз-мъ-жа-ва-ла
членувано въз-мъ-жа-ва-ла-та
среден род въз-мъ-жа-ва-ло
членувано въз-мъ-жа-ва-ло-то
множествено число въз-мъ-жа-ва-ли
членувано въз-мъ-жа-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-мъ-жа-вал
женски род въз-мъ-жа-ва-ла
среден род въз-мъ-жа-ва-ло
множествено число въз-мъ-жа-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-мъ-жа-ващ
непълен член въз-мъ-жа-ва-щия
пълен член въз-мъ-жа-ва-щи-ят
женски род въз-мъ-жа-ва-ща
членувано въз-мъ-жа-ва-ща-та
среден род въз-мъ-жа-ва-що
членувано въз-мъ-жа-ва-що-то
множествено число въз-мъ-жа-ва-щи
членувано въз-мъ-жа-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-мъ-жа-вай-ки