възмъжавала е

Речник на българския език

1. възмъжавала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възмъжавала е е производна форма на възмъжавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възмъжавала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възмъжавала е е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. възмъжавала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възмъжавала е е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).