възмъжавал

Речник на българския език

1. възмъжавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмъжавал е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възмъжавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмъжавал е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възмъжавал — мин. деят. св. прич. м. р.

възмъжавал е производна форма на възмъжавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възмъжавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възмъжавал е производна форма на възмъжавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).