възмъжавала

Речник на българския език

1. възмъжавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възмъжавала е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възмъжавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възмъжавала е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. възмъжавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

възмъжавала е производна форма на възмъжавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. възмъжавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възмъжавала е производна форма на възмъжавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).