възмъжавало

Речник на българския език

1. възмъжавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмъжавало е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възмъжавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмъжавало е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възмъжавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възмъжавало е производна форма на възмъжавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възмъжавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възмъжавало е производна форма на възмъжавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).