възмъжавала съм

Речник на българския език

1. възмъжавала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възмъжавала съм е производна форма на възмъжавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. възмъжавала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възмъжавала съм е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. възмъжавала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възмъжавала съм е производна форма на възмъжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).