възмъжеел

Речник на българския език

1. възмъжеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмъжеел е производна форма на възмъжея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възмъжеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възмъжеел е производна форма на възмъжея (мин. деят. несв. прич. м. р.).