възвия

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-вия	въз-ви-ем
2 лице	въз-ви-еш	въз-ви-е-те
3 лице	въз-вие	въз-ви-ят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-вих	въз-вих-ме
2 лице	въз-ви	въз-вих-те
3 лице	въз-ви	въз-ви-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-ви-ех	въз-ви-ех-ме
2 лице	въз-ви-е-ше	въз-ви-ех-те
3 лице	въз-ви-е-ше	въз-ви-е-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възвил съм	възвила съм	възвило съм	възвили сме
2 лице	възвил си	възвила си	възвило си	възвили сте
3 лице	възвил е	възвила е	възвило е	възвили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възвил	бях възвила	бях възвило	бяхме възвили
2 лице	беше възвил	беше възвила	беше възвило	бяхте възвили
3 лице	беше възвил	беше възвила	беше възвило	бяха възвили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възвия	ще възвием
2 лице	ще възвиеш	ще възвиете
3 лице	ще възвие	ще възвият

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възвил	ще съм възвила	ще съм възвило	ще сме възвили
2 лице	ще си възвил	ще си възвила	ще си възвило	ще сте възвили
3 лице	ще е възвил	ще е възвила	ще е възвило	ще са възвили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възвия	щяхме да възвием
2 лице	щеше да възвиеш	щяхте да възвиете
3 лице	щеше да възвие	щяха да възвият

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възвил	щях да съм възвила	щях да съм възвило	щяхме да сме възвили
2 лице	щеше да си възвил	щеше да си възвила	щеше да си възвило	щяхте да сте възвили
3 лице	щеше да е възвил	щеше да е възвила	щеше да е възвило	щяха да са възвили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възвиел съм	възвиела съм	възвиело съм	възвиели сме
2 лице	възвиел си	възвиела си	възвиело си	възвиели сте
3 лице	въз-ви-ел възвиел е	въз-ви-е-ла възвиела е	въз-ви-е-ло възвиело е	въз-ви-е-ли възвиели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възвил съм	възвила съм	възвило съм	възвили сме
2 лице	възвил си	възвила си	възвило си	възвили сте
3 лице	въз-вил възвил е	въз-ви-ла възвила е	въз-ви-ло възвило е	въз-ви-ли възвили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възвил	била съм възвила	било съм възвило	били сме възвили
2 лице	бил си възвил	била си възвила	било си възвило	били сте възвили
3 лице	бил възвил бил е възвил	била възвила била е възвила	било възвило било е възвило	били възвили били са възвили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възвия	щяла съм да възвия	щяло съм да възвия	щели сме да възвием
2 лице	щял си да възвиеш	щяла си да възвиеш	щяло си да възвиеш	щели сте да възвиете
3 лице	щял да възвие щял е да възвие	щяла да възвие щяла е да възвие	щяло да възвие щяло е да възвие	щели да възвият щели са да възвият

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възвил	щяла съм да съм възвила	щяло съм да съм възвило	щели сме да сме възвили
2 лице	щял си да си възвил	щяла си да си възвила	щяло си да си възвило	щели сте да сте възвили
3 лице	щял да е възвил щял е да е възвил	щяла да е възвила щяла е да е възвила	щяло да е възвило щяло е да е възвило	щели да са възвили щели са да са възвили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възвил	бих възвила	бих възвило	бихме възвили
2 лице	би възвил	би възвила	би възвило	бихте възвили
3 лице	би възвил	би възвила	би възвило	биха възвили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-вий	въз-вий-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-вит
		непълен член	въз-ви-тия
		пълен член	въз-ви-ти-ят
	женски род		въз-ви-та
		членувано	въз-ви-та-та
	среден род		въз-ви-то
		членувано	въз-ви-то-то
множествено число			въз-ви-ти
		членувано	въз-ви-ти-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-вил
		непълен член	въз-ви-лия
		пълен член	въз-ви-ли-ят
	женски род		въз-ви-ла
		членувано	въз-ви-ла-та
	среден род		въз-ви-ло
		членувано	въз-ви-ло-то
множествено число			въз-ви-ли
		членувано	въз-ви-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-ви-ел
	женски род	въз-ви-е-ла
	среден род	въз-ви-е-ло
множествено число		въз-ви-е-ли