възвиела

Речник на българския език

1. възвиела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възвиела е производна форма на възвия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възвиела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възвиела е производна форма на възвия (мин. деят. несв. прич. ж. р.).