възвил съм

Речник на българския език

1. възвил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възвил съм е производна форма на възвия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възвил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възвил съм е производна форма на възвия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).