било си възвило

Речник на българския език

1. било си възвило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

било си възвило е производна форма на възвия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).