възвиел
1.
възвиел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
възвиел
е производна форма
на възвия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
възвиел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
възвиел
е производна форма
на възвия (мин. деят. несв. прич. м. р.).