възвило съм

Речник на българския език

1. възвило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възвило съм е производна форма на възвия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възвило съм е производна форма на възвия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).