възвил си

Речник на българския език

1. възвил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възвил си е производна форма на възвия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възвил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възвил си е производна форма на възвия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).