възвила си

Речник на българския език

1. възвила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възвила си е производна форма на възвия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. възвила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възвила си е производна форма на възвия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).