възвила

Речник на българския език

1. възвила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възвила е производна форма на възвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възвила — мин. деят. св. прич. ж. р.

възвила е производна форма на възвия (мин. деят. св. прич. ж. р.).