възвили

Речник на българския език

1. възвили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възвили е производна форма на възвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възвили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възвили е производна форма на възвия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).