възвил
1.
възвил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
възвил
е производна форма
на възвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
възвил —
мин. деят. св. прич. м. р.
възвил
е производна форма
на възвия (мин. деят. св. прич. м. р.).