ОТЪНЯ

Речник на българския език

1. отъня̀ преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

отънѝш, мин. св. отънѝх, мин. прич. отънѝл, св.вж. [[отънявам 2 ._

Грешни изписвания (8)

  • отанйа
  • отанйъ
  • отънйа
  • отънйъ
  • утанйа
  • утанйъ
  • утънйа
  • утънйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице отъ-ня отъ-ним
2 лице отъ-ниш отъ-ни-те
3 лице отъ-ни отъ-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице отъ-них отъ-них-ме
2 лице отъ-ни отъ-них-те
3 лице отъ-ни отъ-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице отъ-нех отъ-нех-ме
2 лице отъ-не-ше отъ-нех-те
3 лице отъ-не-ше отъ-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отънил съм отънила съм отънило съм отънили сме
2 лице отънил си отънила си отънило си отънили сте
3 лице отънил е отънила е отънило е отънили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отънил бях отънила бях отънило бяхме отънили
2 лице беше отънил беше отънила беше отънило бяхте отънили
3 лице беше отънил беше отънила беше отънило бяха отънили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отъня ще отъним
2 лице ще отъниш ще отъните
3 лице ще отъни ще отънят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отънил ще съм отънила ще съм отънило ще сме отънили
2 лице ще си отънил ще си отънила ще си отънило ще сте отънили
3 лице ще е отънил ще е отънила ще е отънило ще са отънили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отъня щяхме да отъним
2 лице щеше да отъниш щяхте да отъните
3 лице щеше да отъни щяха да отънят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отънил щях да съм отънила щях да съм отънило щяхме да сме отънили
2 лице щеше да си отънил щеше да си отънила щеше да си отънило щяхте да сте отънили
3 лице щеше да е отънил щеше да е отънила щеше да е отънило щяха да са отънили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отънел съм отънела съм отънело съм отънели сме
2 лице отънел си отънела си отънело си отънели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отънил съм отънила съм отънило съм отънили сме
2 лице отънил си отънила си отънило си отънили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отънил била съм отънила било съм отънило били сме отънили
2 лице бил си отънил била си отънила било си отънило били сте отънили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отъня щяла съм да отъня щяло съм да отъня щели сме да отъним
2 лице щял си да отъниш щяла си да отъниш щяло си да отъниш щели сте да отъните
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отънил щяла съм да съм отънила щяло съм да съм отънило щели сме да сме отънили
2 лице щял си да си отънил щяла си да си отънила щяло си да си отънило щели сте да сте отънили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отънил бих отънила бих отънило бихме отънили
2 лице би отънил би отънила би отънило бихте отънили
3 лице би отънил би отънила би отънило биха отънили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отъ-ни отъ-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род отъ-нен
непълен член отъ-не-ния
пълен член отъ-не-ни-ят
женски род отъ-не-на
членувано отъ-не-на-та
среден род отъ-не-но
членувано отъ-не-но-то
множествено число отъ-не-ни
членувано отъ-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род отъ-нил
непълен член отъ-ни-лия
пълен член отъ-ни-ли-ят
женски род отъ-ни-ла
членувано отъ-ни-ла-та
среден род отъ-ни-ло
членувано отъ-ни-ло-то
множествено число отъ-ни-ли
членувано отъ-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род отъ-нел
женски род отъ-не-ла
среден род отъ-не-ло
множествено число отъ-не-ли

2. отъня — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отъня е производна форма на отънея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отъня — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отъня е производна форма на отънея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).