отънили

Речник на българския език

1. отънили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отънили е производна форма на отъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отънили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отънили е производна форма на отъня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).