отъни

Речник на българския език

1. отъни — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отъни е производна форма на отъня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отъни — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отъни е производна форма на отъня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отъни — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отъни е производна форма на отъня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. отъни — повелително наклонение, ед. ч.

отъни е производна форма на отъня (повелително наклонение, ед. ч.).